Всички бихме си помислили за начина ни на живот, като хранене, чистота на въздуха и водата, стреса… Те разбира се имат своето голямо влияние. Но се оказва, че има един друг фактор, който играе основна роля и дори се твърди, че надвишава по важност всички останали. И това е чувството да принадлежим и да се свързваме с общност. Общност, в която се чувстваме признати, подкрепени и ценени.
Правени са проучвания, че самотата може да причини преждевременна смърт сравнима с това да пушим по 2 кутии цигари на ден. Менталните и физически болести са в много голяма степен свързани със социалните ни взаимоотношения и връзки с другите хора. Нещо повече – има сериозни твърдения, че важността им за здравето и дълголетието може да бъде по-голяма дори от влиянието на гените.
Както се случва, когато имаме хубави и удовлетворяващи социални връзки:
-
Противовъзпалителните ни гени се включват
-
Гените, отговарящи за „поправяне на щетите“ също се включват
-
Проучванията свързват това с по-дълъг жизнен цикъл, повече здраве, умствено и физическо, намалено възпаление и добър индекс на телесна маса.
- Отделянето на време за свързване с другите може да помогне за активирането на по-полезни процеси – като освобождаването на окситоцин. Установено е, че окситоцинът намалява кортизола, намалява болката, променя начина, по който мозъкът ни реагира на потенциални стресови фактори и дори насърчава растежа на нови мозъчни клетки. Например прегръдките повишават нивата на окситоцин, (виж статията ни за прегръдките) Същото може да се постигне и със зрителният контакт, който ни носи радост (всъщност, според едно проучване, осъществяването на зрителен контакт с вашето куче може да увеличи окситоцина в тялото).
Друг пример са изследванията, които показват, че хората, които живеят в приятелски и спокоен квартал (това, което изследователите биха нарекли квартал с висок „социален капитал“), които имат добри и чести връзки със своите съседи, имат по-нисък риск от диабет и сърдечно-съдови заболявания.
И обратно, когато сме в конфликтни и обтегнати, стресови отношения с хората около нас, живеем в среда на напрежение, дори насилие или пък в самота:
-
Стресовите хормони и вътрешното възпаление се покачват, менталното и физическото ни здраве се влошава
-
Имунната ни система спира да работи ефективно, а понякога развиваме и автоимунни реакции
-
Ставаме податливи на болести
-
Ставаме сприхави, нервни, истерични, мнителни
-
Изпадаме в депресии и чувство за малоценност
В днешно време в съвременните западни общества стресорите не са от типа на заплаха за физическото оцеляване, а по-скоро потайни и хронични прояви. Такива могат да са напрежение в работата и семейството, кратки срокове за тежки проекти, некооперативни колеги или шефове, безсъние, самота. (Виж техники за по-добър сън) В някои прочувания се доказва, че самотните хора са с 45% по-голяма вероятност да се разболеят от тези, които имат удовлетворяващи социални контакти. За съжаление в последните години се наблюдава увеличение на самотата в западните общества, намаляват живите контакти, за сметка на времето прекарано пред екран, без реално човешко присъствие.
Известни са изследванията върху т.нар. Сини зони на Земята, имаме специална статия за тях, прочети непременно ТУК . Но, най-общо казано, в тези региони, известни като Сини зони, продължителността на живота не е просто по-висока; столетниците обикновено също така са здрави, техният ум и тела все още работят добре. Една от общите отличителни черти на тези хора е, че живеят в общности, в които се подкрепят, чувстват се полезни и заобиколени от съмишленици. Изпитват удовлетвореност от социалните си контакти и връзки в общността.
Photo by fauxels
Как да подобрим качеството на социалните си контакти и оттам качеството си на живот?
-
Да имаме редовни срещи с приятели и близки, които ни носят радост и смях, а не с хора, които ни носят негативни емоции или изцеждат енергията ни.
-
Да поставим фокус върху социалните си контакти като приоритет в живота ни и да правим съзнателни усилия да ги поддържаме редовни.
-
Да избягваме да се самоизолираме и да прекарваме по-голямата част от времето си в самота.
-
Да споделяме повече преживявания в различна среда с близките си
-
Да бъдем мили с другите, да проявяваме съзнателен и искрен интерес към живота им, да умеем да се извиним при нужда, да правим малки жестове и да показваме чувствата си.
-
Да гледаме филми и да четем книги, които ни карат да се чувстваме добре, да се смеем, а не ни подтискат.
-
Един от начините, по който хората могат да засилят социалните връзки, е чрез доброволчество или участие в актове на доброта. Хората, които са доброволци, са склонни да живеят по-дълго, сравнимо с ползата, която хората получават от яденето на много плодове и зеленчуци. В едно проучване възрастните хора, които са доброволци, са имали 44 процента по-малка вероятност да умрат в хода на петгодишно проучване. В други проучвания доброволците показват по-ниски нива на С-реактивен протеин и интерлевкин-6, и двете са маркери за възпаление. Изследванията дори предполагат, че тези, които участват в подобни действия, могат да видят промени в начина, по който се експресират гените за тяхната имунна система.
-
На ниво общество биха могли да се направят обучения в училищата за посещения на възрастни хора в малки населени места, за контакти между сираци и хора от старчески домове, за подобряване на средата между съседи в кварталите, като например споделени междублокови пространства, в които се правят градинки за цветя и зеленчуци.
-
Друг начин, по който по-широки социални фактори влияят на индивидуалното здраве, е чрез неравенството в доходите. Въпреки че вашите собствени доходи нямат толкова голямо значение за здравето, нивото на равенство в дадена страна или липсата на такова оказва влияние върху благосъстоянието на нейните граждани. В един мета-анализ на единадесет държави хората, живеещи на места с повишено неравенство, са изложени на по-висок риск от смърт. В този смисъл всички имаме повече полза да работим за постигане на общество с по-малко социални неравенства. Според индекс на щастието, който се измерва в много държави, най-щастливи са хората, където неравенствата са нищожни, независимо от самото ниво на качеството на живот.
Повече приятелства и социални контакти – по-дълъг и щастлив живот!
Добрите приятелства предотвратяват изолацията и самотата, увеличават чувството ни за принадлежност и цел, увеличават щастието, самочувствието и усещането ни за стойност. Това ни помага да се справим с травми, като развод, сериозно заболяване, загуба на работа или смърт на любим човек, насърчава ни да променим или избягваме нездравословните навици на живот, като прекомерно пиене или липса на упражнения. Всъщност проучванията са категорични, че хора, които имат значими взаимоотношения и социална подкрепа, вероятно ще живеят по-дълго и в повече здраве от връстниците си с по-малко приятелства и социален живот.
Така че, обадете се на приятели и си уговорете среща на живо още сега! Към горното ще добавим само любимият ни начин да сме с близките си – сред природата! Защо да не направим едно горско къпане? (Горско къпане? Японската програма за дълъг живот Shinrin Yoku) Повече време в разговори и усмивки, по-малко време сами пред екрана. 🙂
Източници:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7585135/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK298903/
https://www.emerald.com/insight/content/doi/10.1108/EJMS-01-2022-0004/full/html
https://greatergood.berkeley.edu/article/item/how_your_social_life_might_help_you_life_longer
Growing Young: How Friendship, Optimism, and Kindness Can Help You Live to 100 (Appetite by Random House, 2020, 294 pages) by Marta Zaraska (Author)
https://www.hsph.harvard.edu/news/hsph-in-the-news/active-social-life-longevity/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4725506/
https://www.mayoclinic.org/healthy-lifestyle/adult-health/in-depth/friendships/art-20044860
