Ново проучване разглежда не калориите, а преработените въглехидрати като виновник за връщането на килограмите обратно. Да чуем!
Мисията отслабване е тежка работа, но много хора, които са успели, могат да се съгласят, че задържането на постигнатото може да бъде още по-голямо предизвикателство. Липсата на самоконтрол или прекаленото угаждане с лакомства често се посочват като причини за възстановяване на теглото. Но ново проучване в ноемврийския брой на BMJ (British medical journal) поставя под въпрос този конвенционален възглед, като установява, че видът на калориите, които консумираме, може да повлияе и да определи вероятността да запазим талията си тънка в дългосрочен план.

Човешкото тяло е създадено така, че да има механизъм да се самосъхранява. И когато отслабваме, воля-неволю, се увеличава и апетита, като същевременно се забавя метаболизма и на всичко отгоре по-ефективно съхраняваме мазнините. Въпреки, че сме развълнувани да видим кантара надолу, именно този механизъм затруднява поддържането на постигнатото или дори по-нататъшната загуба на тегло.
Целта на проучването на BMJ е да се види дали различните нива на въглехидрати в диетата, могат да предотвратят появата на тези метаболитни промени, така, че да задържаме загубените излишни килограми. Акцентът върху въглехидратите се основава на въглехидратно-инсулиновия модел на затлъстяване, който твърди, че високите нива на инсулин, произтичащи от хранене с диета с висок гликемичен товар (т.е. силно преработени въглехидрати като рафинирани бели брашна в хлябове, бисквити, крекери и захари), предизвикват следния процес: енергията от храната се превръща и съхранява по-лесно като мазнина, може да увеличи чувството на глад и внезапните пристъпи за сладко, да намали енергийния разход и да доведе до напълняване.

За самото проучване: Първоначално участниците са били поставени на диета, за да отслабнат с около 12% от теглото си (средно 12 кг), за да започнат метаболитни промени. В следващата фаза произволно са избрани 164-те участници, постигнали тази загуба на тегло, и са включени в една от трите тестови групи:
Високо (60%) въглехидратна и ниско (20%) мазнинна диета;
Умерено (40%) въглехидратна и (40%) мазнинна диета;
Ниско (20%) въглехидратна и високо (60%) мазнинна диета.
Количеството на протеина е било същото във всички групи – 20%. Общите калории са били коригирани нагоре или надолу при всеки участник, за да се избегнат промени в теглото. Всичко, с което са се хранили е било предоставено на участниците по време на фазата на отслабване и по време на 20-седмичната фаза на тестване. Видовете храни във всяка група са проектирани да бъдат колкото е възможно по-сходни, но варират в количествата: Високо въглехидратната група яде повече пълнозърнести храни, плодове, бобови растения и нискомаслени млечни продукти, докато нисковъглехидратната група яде повече мазнини, но елиминира всички зърна и някои плодове, и бобови растения.
След като участниците са следвали диетите в продължение на 20 седмици, изследователите измерили общия им енергиен разход. Те установили, че участниците във всички групи запазват теглото си и има минимална разлика във второстепенните мерки, включително физическата активност и разхода на енергия за почивка (фактори, които могат самостоятелно да увеличат общия разход на енергия).
Откритията
  • Групата с ниско съдържание на въглехидрати показва повишен разход на енергия, с диапазон от 209-278 калории на ден, в сравнение с групата с високи въглехидрати. Това показва, че енергията не е задържана като мазнина в тялото, а е била използвана. 

 

  • Умерено-въглехидратната група показва по-малко увеличение на разходите за енергия от около 100 калории в сравнение с групата с висока въглехидрати. Тази тенденция е последователна през целия 20-седмичен период.
  • Увеличеният метаболитен ефект с нисковъглехидратната диета е най-значим при хора, които са имали висока инсулинова секреция в началото на проучването, с повишен енергиен разход от 308‒478 калории на ден. (Хората с висока инсулинова секреция са склонни да се оформят по-скоро като тип „Ябълка“, като излишните телесни мазнини се съхраняват предимно около средната част на тялото, отколкото като тип „Круша“, където са в бедрата ). Това откритие подкрепя последните изследвания, които показват, че различията в биологията могат да повлияят на начина, по който хората реагират на диети за отслабване в дългосрочен план.

  • Хормонът, който работи за повишаване на апетита, грелин, намалява значително при нисковъглехидратната диета, която може да помогне да задържим загубата на тегло. Друг хормон, регулиращ апетита, лептин, също намалява. Лептинът регулира енергийния баланс и работи, за да поддържа телесното тегло стабилно. Той обикновено противодейства на грелина, като изпраща сигнали до мозъка, за да потисне апетита, когато тялото има достатъчно храна.
  • По-рано се смяташе, че високите нива на лептин намаляват апетита и сигнализират на организма да започне да използва съхранена мазнина за енергия. Някои форми на затлъстяване / наднормено тегло обаче могат да доведат до „устойчивост на лептин“, когато има високи нива на лептин. При този сценарий, мозъкът не получава предупреждение, че нивата на лептин вече са високи, така че продължава да изпраща силни сигнали за глад, като същевременно запазва мазнините в тялото. С други думи, високите нива на лептин могат да доведат до лептинова резистентност. Неговото значение в проучването на BMJ е, че диетата с по-ниски въглехидрати подобрява резистентността към лептин чрез намаляване на високите му нива.
„Това проучване загатва възможността, че фокусът върху ограничаването на въглехидратите, а не на калориите, може да работи по-добре за дългосрочен контрол на теглото.“ – според Дейвид Лудвиг професор в катедрата по хранене в Харвард, Училището по обществено здраве Чан (Harvard T.H. Chan School of Public Health), който ръководи проучването заедно с Кара Ебелинг от Бостънската детска болница. Уолтър Уилет, професор по епидемиология и хранене в училището в Харвард Чан, който не е участвал в проучването, отбелязва, че „тези констатации от внимателно проведено изследване могат да помогнат да се обясни защо диети с ниско съдържание на мазнини / и високо въглехидратни, не са успешни за повечето хора и не успяха да поддържат загуба на тегло при официални рандомизирани проучвания, продължили една година или повече. ”

Изводът за нас – отдавна знаем, че много малък процент от хората се справят успешно с въглехидратите. А те са навсякъде и преливат във всякакви скрити форми. На всичко отгоре ги използваме и като емоционален отдушник. Нека бъдем съзнателни, да избираме само натурални, нерафинирани и пълнозърнести източници. Как се храним лично ние – количеството сложни въглехидрати е не повече от 10-15% от чинията ни. Всичко друго са зеленчуци, ферментирали храни и около 20% пълноценен протеин.

Зорница
Източници
  1. The Harvard Gazette by 
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Меню